.jpg)
| За Тутракан | За Главиница |
В най-западната част на Крайдунавска Добруджа се извисява един град на стръмния хълм на древната река. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихите води на Дунава. Тутракан – град единствен и неповторим със своята история, традиции и дух.
Географски Тутракан е разположен на 26°50' източна дължина и 44°10' северна ширина. Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м. Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км? площ и население 22 748 души. Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души, за да достигне днес 12 621 души население. Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.
Тук реката прави величествен разлив западно от града и представя невероятно красива гледка при залез, когато слънцето бавно се потапя в спокойните води. Един град, една река и една обща съдба, свързала ги завинаги от бурната древна история до днес в нашата динамична съвременност. Затова и лицето на града е обърнато на север – към реката. Къщите на Рибарската махала започват от брега, като че ли извират, израстват от водите на самия Дунав – дом, поминък и закрилник на Тутракан, неговото минало, настояще и бъдеще.
“А, Дунав тих излеко, чаровни Тутракан,
целува те сърдечно, че с теб е той венчан.”
Л.Бобевски
За повече информация посетете: Тутракан
Община Главиница е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно-териториалното деление на страната тя попада в Силистренска област.
Територията на общината е 481 квадратни км. Към тях спадат 271260 дка земеделски фонд и 138 641 дка горски фонд. В общината има 23 населени места със за емана от тях площ в размер на 71099 дка.
На 50 километра западно от областния център Силистра се намира най-младият в района град Главиница. Той заема 507 кв. км площ и е важен център на пътя между градовете Дулово и Тутракан. Разположен е на 100 м надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си 23 селища.
Легендите и спомените, грижливо пазени и предавани от едно поколение на друго, не оставят съмнение, че още от далечни времена тук е имало селище, но безспорни източници, които да документират миналото на Главинишкия край, почти не съществуват или са твърде оскъдни. Плодородната местност, богатите гори и близките изворни води давали на хората сигурност, че тук ще имат поминък. Своя отпечатък върху Главинишката земя са оставили траки и римляни, а десетилетия по късно - мохамедани, турци, черкези и българи.
Преданията разказват за съществували и изчезвали по време на войни, епидемии или по други социални и обществени причини селища. Една от легендите е за съдбата на Асваткьой по време на чумата, която през миналия век покосила местното население. Оцелелите били принудени да изоставят домовете си и селото запустяло напълно. Едва години по-късно някои от тях отново се завърнали в своя край. В спомените, пренесени през времето, се пази и друго предание, което разказва, че от смъртоносната болест успели да се спасят само младеж и девойка, които след време дали нов живот на селището.
По баирите около землището на днешна Главиница изникнали поселищата (махалите), населени главно от мохамедани пастири. Привлечени от природната благодат на околността, свои жилища построили турци и черкези. Селото е именувано Сваткьой заради образуващите се всяко лято блата.
Спазвайки порядките на Османската империя, в долината е изградена джамия. Около нея постепенно се оформя новото селище Асваткьой, което около едно столетие просъществува под егидата й. Асваткьой се превежда като селото на главните, личните, първенците.
В края на миналия и началото на този век в района се появяват и други заселници. С министерска заповед от 1942 година селото е преименувано на Главиница.
За повече информация посетете: Главиница